ДОВЕЧЀРВАМ СИ, -аш си, несв.; довечèрям си, -яш си, св., непрех. Довършвам вечерята си, свършвам да вечерям. — Иди ги доведи пак, да дойдат да си довечерят... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 184. После дойде сълнцето и изнесе майка му вечеру да вечера, и си сълнцето вечера. Ама нема да си довечера още малко. Нар. пес., СбНУ Х, 161.